петък, 8 април 2011 г.

Времето в косата


Колко си различна.
Леко остаряла.
Толкова е лично
да те виждам бяла.

Времето в косата
дълго е лежало.
Гледа се душата
в криво огледало.

Как така отминах
важните минути...
Бързо се разминах
с думите нечути.

Крехкото ти тяло...
Колко те обичам,
мое побеляло,
хубаво момиче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар