сряда, 20 април 2011 г.

Единствено чрез теб


Мълчание. Тревога.
Обичам те. Така...
Без твоя дъх не мога,
без твоята ръка...

Докосване. Изчезвам.
Смалявам се пред теб.
На тебе ти харесва -
изчезвам като лед

и в топлите ти длани
разливам се – вода -
от жажда любовта ми
пробужда се едва.

Обичам те. Мълча си,
но думите без глас
отново тебе търсят –
тогава пак съм аз.

И в лято, и през зима,
вода или пък лед,
мен всъщност тук ме има
единствено чрез теб.

1 коментар:

  1. Страхотно,вълнуваща поезия!С нетърпение очаквам да прочета поредните стихове.Браво и успех!

    ОтговорИзтриване