Забравих да ти казвам,
че много те обичам.
Забравих да показвам,
че с тебе съм различен.
Забравих да целувам
безсънните ти устни;
че с теб съм съществувал
сред чувства земетръсни.
Забравих да те имам
от толкова години...
Как стана просто име?
Добре ли си? Кажи ми.
Днес трудно си припомням
годините любовни,
макар любов огромна
сърцето ми да помни.
Забравих същността ти
без видима причина,
останахме познати
единствено по име.
Унесени в забързаното ежедневие забравяме за важните неща,че човека до нас се нуждае от обич,внимание,разбиране и топлина.Когато любовта си отиде неусетно и безвъзвратно вече е много късно за всичко това.
ОтговорИзтриване