Толкова сме малки,
толкова плашливи,
че от думи жалки
станахме лъжливи.
Гледаме се вечер
голи в оледало,
осъзнавайки че,
то ни е предало.
Днес го има Господ,
утре ще го няма –
уж живеем просто,
а пък е измама,
Че веднъж възкръснал,
вечно ще ни пази
в лошата ни същност,
в тихите омрази.
Господи, до тебе
искам да полегна,
искам като бебе
В Тебе да прогледна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар