Днес няма да добромирствам, въпреки слънцето навън. Доброто също изисква да бъде предразположено, а ти не ме предразполагаш. Забила си цигара в устата си, още сънено отпиваш от кафето и се опитваш да ми внушиш, че това е в реда на нещата. Е не е. Тази картина ми е толкова позната, че я сънувам в детайли. Имам нужда от промяна. Имам нужда веднъж и аз да стана малко лош. Пижамата ти е раздърпана като парцал, а неоправеното легло е бърлога за спомни. В това легло някога правехме любов, сега просто се понасяме един до друг, стига да си тиха нощем. Толкова ми е втръснало от ВСИЧКО ТОВА, че ми иде да скоча от прозореца.
Днес няма да бъда очаквано добър и мирен. Ще ми се да го изкрещя в разкривеното ти сутрешно лице, за да видя как опъваш бръчки от изненада. Но за да не опъна собствените си нерви, просто грабвам коженото яке от закачалката и хлопвам вратата след себе си. Кучка.
Здрасти слънце! Много си щедро днес. Забравил съм слънчевите очила, но не искам да се връщам ТАМ, защото може да проявя слабост и по навик да изпусна някое ОБИЧАМ ТЕ! Никак не бих се учудил с това мое име... Добромир...
Няма коментари:
Публикуване на коментар