Залепнаха листата за асфалта.
Пързалям се неволно върху тях.
Минавам покрай глухоняма „Ялта” –
там сутрин липсва музика и смях.
Там някак си е сюрреалистично,
когато само вятър в ситен дъжд
превръща веселбата в прозаични,
изгубени в дъжда, жена и мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар