„....Някого целувал някой в цъфналата ръж...”, Р. Бърнс
И да си самотен
в цъфналата ръж,
дръж се за живота,
влюбено се дръж!
И да си отчаян
в есенния дъжд,
ти очаквай края –
спира отведнъж.
И да си опарен
от човек веднъж,
ще си благодарен,
че си станал мъж.
И да си след време
пак един и същ,
кой ще ти отнеме
цъфналата ръж?
Няма коментари:
Публикуване на коментар