Най-трудно се обича наизуст,
по малко навиците ни убиват;
с годините не вярваме в Исус,
изстиват страстите във нас, изстиват.
Променят се лицата ни така,
че себе си не можем да познаем;
държим се мълчаливо за ръка,
като че ли се имаме назаем.
Вглъбени вече в малките неща,
големите неща преодолели,
деца безсънни двама сме в нощта,
деца необратимо остарели...
Да пием тази вечер по едно,
поне за малко с теб да се отпуснем,
без никакви „ако”, „защо” и „но”
да се целунем – не със мисли, с устни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар