сряда, 24 ноември 2010 г.

Да се целунем с устни


Най-трудно се обича наизуст,

по малко навиците ни убиват;

с годините не вярваме в Исус,

изстиват страстите във нас, изстиват.

Променят се лицата ни така,

че себе си не можем да познаем;

държим се мълчаливо за ръка,

като че ли се имаме назаем.

Вглъбени вече в малките неща,

големите неща преодолели,

деца безсънни двама сме в нощта,

деца необратимо остарели...

Да пием тази вечер по едно,

поне за малко с теб да се отпуснем,

без никакви „ако”, „защо” и „но”

да се целунем – не със мисли, с устни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар