понеделник, 15 ноември 2010 г.

Студ


Невидима, не си отивай още

със птиците към стопления юг.

Бъди до мене в този час среднощен,

макар че любовта я няма тук.

За малко още нека да те имам,

застанала на прага на съня,

преди да срещна кишавата зима

и бялата й няма тишина;

да си припомня всичките целувки;

очите ти, поспрели се на мен;

да свикна с невъзможните преструвки,

че и без тях ще бъда вдъхновен

за идващите зимни дни и нощи

пред себе си дори да бъда шут...

Невидима, не си отивай още!

Без теб е нищо друго. Само студ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар