Когато вече няма да ме има,
дали ще виждам себе си при Теб?
Дали с душата ми ще станем трима –
компания – Ти, аз и ням поет?
Душите на какъв език говорят?
Ще стигне ли за всички Твоят рай?
Небесните врати ще се отворят,
но и след тях ли даже няма край?
Ще разбера ли колко е голяма
Вселената и тайната Ти? А?
Или безкрайността Ти е измама,
щом винаги спохожда ни смъртта?
Това те питам, след смъртта какво е?
Да го обсъдим на вечеря с Теб?
Или Ти не обсъждаш нищо свое,
защото по презумпция е в ред...
Няма коментари:
Публикуване на коментар