сряда, 3 ноември 2010 г.

Вечеря с Господ


Когато вече няма да ме има,

дали ще виждам себе си при Теб?

Дали с душата ми ще станем трима –

компания – Ти, аз и ням поет?

Душите на какъв език говорят?

Ще стигне ли за всички Твоят рай?

Небесните врати ще се отворят,

но и след тях ли даже няма край?

Ще разбера ли колко е голяма

Вселената и тайната Ти? А?

Или безкрайността Ти е измама,

щом винаги спохожда ни смъртта?

Това те питам, след смъртта какво е?

Да го обсъдим на вечеря с Теб?

Или Ти не обсъждаш нищо свое,

защото по презумпция е в ред...

Няма коментари:

Публикуване на коментар