неделя, 14 октомври 2012 г.

Нас ни свързват толкова неща


Смениха се набързо времената.
Телата – важни. Думите – не са.
Крещим самотни в тон със тишината.
На другия не чуваме гласа.

Кога престана мене да желаеш?
Кога престанах с теб да бъда с теб?
Не зная вече нищо. Ти не знаеш.
Животът ни е зима. Сняг и лед.

Но в тъмното, когато осъзнавам,
че нямам сили вече да крещя,
за малко всичко в тебе притежавам.
Та нас ни свързват толкова неща:

тревогата, изказаните думи,
смехът, целувките и радостта…
Остават като рана помежду ни.
А после пак сам в тъмното крещя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар