вторник, 16 октомври 2012 г.

Там, където се целуват влюбени



Някъде остана един мост, под който се целувахме. Река, която в детските ни очи изглеждаше твърде голяма. Още ухае на люляк. Слънцето още прозира през копринения ти шал. Там някъде са и бележките, които разменяхме в голямото междучасие. Кичур от косата ти, който отряза, за да те помня винаги. И аз те помня. Помня присъствието ти. Лицето ти е неясно, но те има. Има го още трепета. Той няма да си отиде. Никога. И нежността я има. И радостта. Те съществуват, напук на цялата ми безтегловност в момента. Ръцете ти. Ръцете ти. Тях не мога да забравя никога. Шепот. „Обичам те”. Сега ЗАВИНАГИ е дума, която осмисля цялото ми съществуване в минало, което ми дава право на бъдеще. Защото някъде там все още има мост, под който се целуват влюбени юноши.

Няма коментари:

Публикуване на коментар