петък, 12 октомври 2012 г.

Тъгата е задължителна



За да оцениш живота, нещо трябва да си отиде от теб. Зимно време тъгуваш по лятото. През лятото ти липсва белият сняг. Любовта е осезаема, когато си сам. Въображението ни прави хора. Изпитваме чувства.
            Радостта измества загубата. Радостта се настанява на мястото но освободената енергия на нещото, което си е тръгнало. Започваш на чисто. Започваш отначало кръговрата на живота си и тръгваш уверено към следващата раздяла.
            Времето не лекува. Време няма. Тук и сега, сгушен в прегръдката на толкова много отговори, ти си готов да излезеш навън, за да търсиш нови въпроси. Ако тази любознателност спре, всичко е изгубено.
            Тъгата е задължителна. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар