понеделник, 15 октомври 2012 г.

Дано останеш


Прозорците са тъмни. Все едно
душата ми в момента имитират.
Запалени са всички лампи, но
прозорците с тъгата протестират.

Не си до мен. Това е като смърт.
Без теб е пусто. Глупаво. И черно.
Оставам силен. Сам. По мъжки твърд.
Дано при мене дойдеш след вечерно.

Завърнеш ли се, светло като ден
внезапно  във душата ми ще стане…
Прозорците са тъмни. Като в мен.
Дано се върнеш. И дано останеш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар