събота, 19 май 2012 г.

Тази жена


Тази жена е в червена рокля. Косата е прибрана в кок, а на гърдите й блести огърлица. Вдигнала е височината си с десет сантиметра, обувките й са грациозни и подчертават слабите й глезени.
Тази жена в момента отвътре е разкъсвана от противоречия, но външно е усмихната и спокойна. Можеш да й се довериш, казваш си. Дано ти даде шанс да й се довериш, мислиш си. Наблюдаваш я отстрани с очите на художник и с душата на поет. Вече я желаеш.
Тази жена, обаче, е далеч от суматохата на суетата в пиано – бара. Тя очаква някого. Отпива по малко от бялото сухо мартини, погледът й минава през теб и просто продължава да се усмихва. Вероятно мъжът, когото очаква, е изключителен. Вероятно е най-обикновен мъж, на когото любовта придава изключителност.
Тази жена няма нужда от глупави диалози и писклив кикот. Тя знае, че мястото е твърде неподходящо за чакане, но е единствената възможност по това време да се появи човекът, когото обича. Няма да ми се довери, казваш си. Готов съм да й доверя целия си живот, мислиш си.
Точно в същия момент тази жена променя изражението на лицето си. Очите й ликуват. Ръцете й треперят. Тръгва забързано към вратата, където е застанала една друга прекрасна жена, облечена в черна рокля, с прибрана на кок коса. Двете се прегръщат. Прегръдката е толкова силна, че единствено обувките им с десетсантиметрови токчета остават за малко неподвижни…


1 коментар: