сряда, 2 май 2012 г.

Още


Край устните ти бръчици личат,
но все така любовно ме целуваш...
В ръцете ти олеквам всеки път –
с прегръдки нежни още ме лекуваш...

Променя се лицето ти, но аз
в очите ти не спирам да се взирам...
Все същия остава твоя глас,
когато в тъмнината мен намира.

Косата ти изгубва ярък цвят,
но още искам да се ровя в нея...
Парфюмът ти е крехкият ми свят -
от него да си тръгна сам не смея.

Обичам те. Промените по теб
засилват само чувствата ми нощем,
а денем съм до теб – вървим напред,
зависими от любовта си още... 

1 коментар: