С копринения шал ме наметни.
Излезе вятър. Хладно е на плажа.
Докато вдигат врява отстрани
децата, нещо мило ще ти кажа.
Не искам да си тръгваме от тук.
За малко облаците се прескачат,
солената вода издава звук,
от който чак от нежност ни се плаче.
Вълните ни заливат на брега.
В краката ни се местят бели миди.
Със шала си ме наметни сега.
Без друго утре с теб ще си отидем.
Дори и дъжд над нас да завали,
в прегръдката си щом си ме събрала,
от бурята все пак ще ни дели
прозрачното в коприната на шала…
Прекрасни стихове!!!
ОтговорИзтриване