От първия момент те разпознах.
От втория нататък бях зависим.
Отиде си големият ми страх,
че пак ще се разминем. Тук си. Ти си.
Сега е друго времето навън.
Отново вече мога да се смея.
Не ходя нощем, не крещя на сън.
Тревогата? Забравих и за нея.
Откакто се споделяме в легло,
в ръцете ти заспивам като бебе.
Без теб да бъда жив не би могло.
Когато дишам, също е чрез тебе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар