събота, 12 май 2012 г.

Тук си. Ти си.


От първия момент те разпознах.
От втория нататък бях зависим.
Отиде си големият ми страх,
че пак ще се разминем. Тук си. Ти си.

Сега е друго времето навън.
Отново вече мога да се смея.
Не ходя нощем, не крещя на сън.
Тревогата? Забравих и за нея.

Откакто се споделяме в легло,
в ръцете ти заспивам като бебе.
Без теб да бъда жив не би могло.
Когато дишам, също е чрез тебе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар