вторник, 15 май 2012 г.

Очите ми сега са сини



            Ще дойдеш всеки момент. Дъждовната вода се стича по синия ми дъждобран. Сякаш малка част от небето е по мен, за да ме разпознаеш лесно в сивотата на мокрото. Очите ми сега също са сини. С цвета на небето се променят и те.
            Почти долавям шума от потропването на високите ти токчета. Вероятно си свила косата си на кок и вероятно си с онзи прозрачен чадър, през който красотата ти спира дъха на омърлушените хора по спирките. Вероятно си мислиш, че очите ми са зелени. Вероятно прекалено много държиш на мен, за да чакаш синьото в тях.
            Средата на май е. Дъждът е пролетен. Звучите от твоята походка се засилват, а аз не мога да чакам повече. Скъсявам разстоянието между нас, защото тичам срещу теб и започвам да крещя „Обичам те”, преди да съм те прегърнал. Още преди да си видяла, че очите ми сега са сини...

Няма коментари:

Публикуване на коментар