Светулките ми светят през нощта,
когато в мисли търся те по тъмно...
Намира своя начин любовта,
щом някой нощем я държи безсънна.
Останалите насекоми спят.
Не искат на светулките да пречат -
телцата им във тъмното трептят
и осветяват пътя отдалече.
Така до любовта вървя и аз.
Напредвам бос, с протрити панталони...
По име тебе викаме без глас,
препъвайки се в камъни и клони.
Светулките ми светят през нощта.
Огряват мисълта за тебе нощем.
Те всички са деца на любовта,
с която заедно те търсим още...
Няма коментари:
Публикуване на коментар