събота, 5 май 2012 г.

Петък вечер


Забравила си коженото яке
и скъпите си черни очила.
Напускам бара. Сам съм. Още мрак е.
Дали изобщо тука си била?

Навярно си избягала пияна
и спешно си си хванала такси.
Сега във бара вече никой няма.
Нали сега със някой друг не си?

Прибирам се. Дано си вече вкъщи.
А якето ухае на парфюм.
С теб всеки петък сме едни и същи –
усмихнати, пияни и без ум.

Безумно те обичам. Ти го знаеш.
Безумно ме обичаш. Аз го знам.
Навярно си в леглото и мечтаеш.
За мен мечтаеш. И това го знам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар