понеделник, 21 май 2012 г.

Твой съм до припадък


Писмата ти отдавна изгорих.
Изхвърлих също всички твои вещи.
Тъй дълго в себе си  тъга таих,
че повече не искам да те срещам.

Достатъчни са миналите дни.
Достатъчни са влюбените нощи.
Накрая пак оставаме сами,
макар за любовта да мислим още.

Но по-добре така. Не искам сам
с писмата ти и с вещите да страдам,
макар да знам, че пак ще ти се дам,
поискаш ли ме. Твой съм. До припадък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар