неделя, 6 май 2012 г.

Да се погледаме


Да се погледаме. Това ни стига.
А думите ще пазя за тъга,
когато може да напиша книга
за теб. Да се погледаме. Сега.

Достатъчно е да си срещу мене.
Или до мене. Може и във мен.
Да се погледаме известно време,
докато с теб се уморим съвсем.

Да се погледаме, любима моя.
Така, без думи да си поседим,
и в тихата прегръдка на покоя,
олекнали от нежност да заспим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар