неделя, 1 април 2012 г.

Логорея


Наивни хора. Празни в своя път.
Обсебени от страшна логорея.
Уж бързат, а на място си седят,
за себе си ту плачат, ту се смеят.

Загледани в успехите на друг,
от ден на ден ще стават по-нещастни.
Отдавна любовта я няма тук,
но те дори с това не са наясно.

Говорят и обсъждат всеки ден
тревогите на своите комплекси .
Повръща ми се. Хвалят се пред мен,
че много умни са и много секси.

Глупакът в себе ще бъде прав,
но ще стои на хората в краката.
Смехът на изразителния гняв
е тихото убийство на душата.

2 коментара: