вторник, 24 април 2012 г.

Часовете


Тактуват си неспирно часовете.
Променяме се видимо, нали?
Прозорецът ни още в мрака свети -
по тъмно никога не се делим.

Отвън изглежда тихо и уютно.
Отвътре е интимно от любов.
Променяме се с тебе абсолютно,
но, щом съм с теб, на всичко съм готов.

Секундите не ме интересуват.
И нощите не искам да броя.
Щом устните ни още се целуват,
не ме е страх, че утре ще умра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар