Ако завали, ще
застана зад теб, почти долепен за теб, и ще ти говоря тихо в ухото. Ще изричам
онези неща, които винаги си обичала да чуваш от мен. Знам как да ти ги кажа.
Знам какво трябва да дам от себе си, за да се усмихваш замечтано. С едната си
ръка ще държа чадъра, а с другата ще прибирам непослушните ти кичури, за да не
ги намокри водата. Ще бъда прилежен в намерението си да си чувстваш добре в
този пролетен дъжд.
Няма да е
нужно да се крием под стрехите. Ние сме толкова влюбени, че ще стъпваме в
локвите, докато слушаш онова, което ще шепна в ухото ти. Леко ще се спъвам в
краката ти, защото ще съм зад теб, почти долепен за теб, а това е препятствие,
което обожавам. Препятствията при пролетен дъжд ме карат да те обичам повече.
Без теб съм като инвалид. Без теб ми е трудно да вървя напред и нямам желание
да говоря.
Заваля. Искам
да знаеш, че…
Няма коментари:
Публикуване на коментар