събота, 14 април 2012 г.

Искам да знаеш, че...


Ако завали, ще застана зад теб, почти долепен за теб, и ще ти говоря тихо в ухото. Ще изричам онези неща, които винаги си обичала да чуваш от мен. Знам как да ти ги кажа. Знам какво трябва да дам от себе си, за да се усмихваш замечтано. С едната си ръка ще държа чадъра, а с другата ще прибирам непослушните ти кичури, за да не ги намокри водата. Ще бъда прилежен в намерението си да си чувстваш добре в този пролетен дъжд.
Няма да е нужно да се крием под стрехите. Ние сме толкова влюбени, че ще стъпваме в локвите, докато слушаш онова, което ще шепна в ухото ти. Леко ще се спъвам в краката ти, защото ще съм зад теб, почти долепен за теб, а това е препятствие, което обожавам. Препятствията при пролетен дъжд ме карат да те обичам повече. Без теб съм като инвалид. Без теб ми е трудно да вървя напред и нямам желание да говоря.
Заваля. Искам да знаеш, че…

Няма коментари:

Публикуване на коментар