сряда, 4 април 2012 г.

Стената


            Жената се облегна на стената и облекчено въздъхна. Преди нея тук бяха спирали много други жени, тъй като навсякъде зееха дупки. Докато една жена си почива, тя винаги оставя по стената дупка след себе си и две – три изречения, написани с лош химикал. Изречения за мъж, когото притежава или за мъж, който вече вероятно е изгубила.
            Жената е в бежов шлифер с кафяви копчета. Косата й е вдигната на кок. Сега е допряла главата си точно там, където някоя жена преди нея е написала „Майната ти, скапано копеле”. Това е ирония и същевременно не означава абсолютно нищо.
            Жената пуши Marlboro gold и дима излиза от устата й бавно и уморено. Хиляди жени са изпушили милиони цигари на същото място. Фасовете в краката й го потвърждават, но за нея това е просто един килим, набит с миризмата на никотин. Усеща краката си меко върху него. Псува й и се.
            Жената остана неподвижна пет минути. Изпуши цигарата доста бързо. Когато правиш нещо с удоволствие, времето не се усеща. Времето е нечовешки дълго, когато извършваш действия по навик. Тя бяга от навика, затова се озова тук.
            Жената потърси химикалка в чантата си, но след като установи, че няма, извади яркото си червило, свали пластмасовото му златисто капаче и с умерени движения написа на стената „Аз никога повече няма да се влюбя. Никога!”. Отдръпна се две крачки, прочете написаното и й се стори прекрасно, че червеният й почерк изпъква пред останалите. Една уважаваща себе си жена винаги носи червило в чантата си. Усмихна се, обърна гръб на изречението, и без да си вземе довиждане със стената, тръгна с уверени стъпки по тротоара. Още преди да се беше отдалечила съвсем, на същата стена се облегна друга жена. И на тази жена й се пуши.

Няма коментари:

Публикуване на коментар