Отдавна телефонът не звъни.
Сама прекарваш вечерите вкъщи.
И пушиш много. Гледаш новини,
но телевизора не виждаш всъщност.
Наливаш питие след питие.
Минават много бавно часовете.
Така го пожела. Добре ти е.
До късно лампата във хола свети.
А аз понякога съм приютен
от меката тъга на канапето -
очи затварям, ти лежиш до мен,
и всичко е нормално, общо взето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар