Ирония
е, че вече знам да обичам, а непрекъснато съм в очакването ти. Цветята на
перваза са разцъфнали, макар цветовете им да са хладни заради липсата на
слънце. Това също е ирония. Разликата е, че не съм в саксия.
Животът
е парадокс, затова не е редно да бъде скучен. Непрекъснатата надежда, че нещо
ще се случи, държи очите ми широко отворени. Аз съм Джоузеф Хелър на надеждата.
Когато
пресичам улици, вероятността да си отсреща е удивително голяма. Изненадата е много
важен момент в желанието да бъдеш споделян. Спонтанната любов е признание, че
можеш да съществуваш, като си зависим от друг.
Навън
все още е хладно, макар да е средата на април. Освен теб, очаквам и слънцето,
което вероятно до известна степен ме прави цвете. Хладен съм на допир. Но
изгарящ в готовността да те обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар