вторник, 10 април 2012 г.

Иронията да те обичам


            Ирония е, че вече знам да обичам, а непрекъснато съм в очакването ти. Цветята на перваза са разцъфнали, макар цветовете им да са хладни заради липсата на слънце. Това също е ирония. Разликата е, че не съм в саксия.
            Животът е парадокс, затова не е редно да бъде скучен. Непрекъснатата надежда, че нещо ще се случи, държи очите ми широко отворени. Аз съм Джоузеф Хелър на надеждата.
            Когато пресичам улици, вероятността да си отсреща е удивително голяма. Изненадата е много важен момент в желанието да бъдеш споделян. Спонтанната любов е признание, че можеш да съществуваш, като си зависим от друг.
            Навън все още е хладно, макар да е средата на април. Освен теб, очаквам и слънцето, което вероятно до известна степен ме прави цвете. Хладен съм на допир. Но изгарящ в готовността да те обичам.
            

Няма коментари:

Публикуване на коментар