Добре ли ти е с него ми кажи...
Умее ли с шеги да те разсмива?
Раздялата ни още ми тежи,
но как се моля ти да си щастлива!
Нарича ли те с нежни имена?
Прегръща ли те в нощите безсънни?
Без теб се взирам в хладната стена.
От студ умирам сам. А как е тъмно...
Целува ли те? Шепне ли слова,
които карат те да тръпнеш цяла?
Дано ти дава всичко онова,
което и от мене си копняла!
Надявам се, където и да си,
до теб да е, единствено до тебе...
А аз, с дъха на твоите коси,
докрай ще бъда. До дъха последен.
Добре ти е, нали? Не ти тежи,
че с друг си вече истински щастлива...
За мене не мисли и не тъжи.
Стената нощно време ме разсмива...
Няма коментари:
Публикуване на коментар