Събудих се от други бесове.
Не бяха бесовете ми любовни.
Извикаха свирепи
ветрове,
а с тях - съмненията ми виновни.
Отдавна бях забравил гневността -
тя скрито по душата ми се трупа…
Нахлу със ветровете ревността
и като сняг внезапно ме затрупа.
А в този миг те нямаше до мен.
Навярно си приготвяла закуска…
Събудих се безсилен, огорчен.
Съмненията дърпат и не пускат.
Обичаш ли ме? Просто го кажи.
Да зная докъде да се тревожа,
ако ръката ми ти дотежи,
когато е по бялата ти кожа…
Няма коментари:
Публикуване на коментар