сряда, 25 април 2012 г.

Откакто те обичам


Очите ми тежат след тази нощ.
Не мигнах. В тебе цялата се взирах.
Безсънието с тебе е разкош,
за който сам дори не подозирах.

Завивах те. Прохладата навън
е още осезаема напролет...
За нещо си говореше насън
и галеше брадата ми набола.

Не смея да заспя. Приижда страх,
че може би в съня ще е рутинно...
Откакто заобичах те, разбрах -
завинаги е. И е безпричинно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар