понеделник, 2 април 2012 г.

Увехнали цветя


Увехнали цветя
в прегръдките на хора...
Пристигна пролетта.
По-светъл е затвора.

Във моята ръка
остана цвете твое –
увехнало така,
кажи ми, за какво е?

Самотните ръце
опитват да прегръщат,
но не е ли от сърце -
в затвора си се връщат.

Увехнала любов.
И мисъл за прегръдка.
За тебе съм готов
и на отровна глътка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар