Увехнали цветя
в прегръдките на хора...
Пристигна пролетта.
По-светъл е затвора.
Във моята ръка
остана цвете твое –
увехнало така,
кажи ми, за какво е?
Самотните ръце
опитват да прегръщат,
но не е ли от сърце -
в затвора си се връщат.
Увехнала любов.
И мисъл за прегръдка.
За тебе съм готов
и на отровна глътка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар