От толкова молитви не разбрах
кога сама си минала край мене...
Навярно си треперила от страх,
докато в църквата съм губил време;
навярно си замръзвала от студ,
или навън е станало горещо...
За тебе съм се молил като луд,
за твоята любов и още нещо.
Почакала си кротка и добра,
а после си си тръгнала безшумно...
Нима не чува Бог, та не разбра,
че тебе молих дълго и безумно?
Не искам повече да влизам в храм.
Молитвите останаха без среща.
Дано се върнеш. Всичко ще ти дам.
Но няма в църквата да паля свещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар