Логорея

Наивни хора. Празни в своя път.

Обсебени от страшна логорея.

Уж бързат, а на място си седят,

за себе си ту плачат, ту се смеят.

Загледани в успехите на друг,

от ден на ден ще стават по-нещастни.

Отдавна любовта я няма тук,

но те дори с това не са наясно.

Говорят и обсъждат всеки ден

тревогите на своите комплекси .

Повръща ми се. Хвалят се пред мен,

че много умни са и много секси.

Глупакът в себе ще бъде прав,

но ще стои на хората в краката.

Смехът на изразителния гняв

е тихото убийство на душата.