.jpg)
най-добрия ми приятел Дим Дуков
До скоро! Аз оставам сам и друг.
Но ти отивай. Господ иска тебе.
Добрият първо тръгва си от тук,
по-лошият отива си последен.
Докато дойде ред да приобщи
и мене към покоите си меки,
ще ме упреква Господ, ще крещи,
но с твоята усмивка – блага, лека.
Когато дойде време и за мен,
отново ще е хубаво и просто –
ще ни опие виното съвсем...
Ще бъдем само аз, и ти, и Господ.
Приятелите винаги са там,
където са сърцето и душата.
До скоро! Аз оставам друг и сам.
Ти – с ангелите, аз при тишината.
Чух това по телевизията и нямаше сила, коята да спре сълзите ми..Добри, откривам те чрез думите ти и истински се радвам,че те познавам. Няма толкова хубави и искрено написани думи...а болката, тя е онази част от съществото ни, която ни казва,че още сме живи отвътре.
ОтговорИзтриване