петък, 24 февруари 2012 г.

Осем вечерта


Защо изчезваш в осем вечерта,
когато съм готов да те прегръщам?
Не стига тялото ти през нощта.
При друг ли нощем мислите те връщат?

Очите ти защо не гледат мен,
а някак вяло в тъмното се взират?
Съмнения объркват ме съвсем.
Ръцете ми дори те подозират.

Или е ревност жадната ми страст -
себична нужда да те притежавам –
че виждам между теб и мен контраст,
от който всяка вечер полудявам?

Нали си тук? Обичаш ме, нали?
Любовно, лудостта ми е присъща...
След малко ще е осем. Ще боли,
ако след осем някой друг прегръщаш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар