останаха за дълго помежду ни...
Не ни е нужен лъскав револвер.
Отдавна се убиваме със думи.
Докато си мечтахме за Париж,
изгубени в софийските си нощи,
сега сме черно-бели – ето виж –
очите ми са само сини още.
Вървим един до друг, а под ръка
разхождаме любовната умора...
Убиваме се всеки ден така.
Нормално е за влюбените хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар