събота, 4 февруари 2012 г.

Разговор с тишината


-          Не, не съм.
-          Извинявай, взех те за нея.
-          Свикнала съм. Често се припознават в мен.
-          Вероятно е заради присъствието ти. Напомня нейното.
-          За теб е така. Всеки има своите сравнения.
-          Равнодушно звучиш…
-          Не, просто съм обективна. Рано или късно всички разговарят с мен.
-          Странно, че имаш глас. Мислех те за няма.
-          Казах ти, всеки ме приема различно. Ти ме чуваш, други ме виждат, а трети се правят на слепи и отказват да ме приемат. А аз съм най-доверената любовница…
-          Любовница? Какво искаш да кажеш?
-          Че съм винаги на разположение, отдавам се изцяло и оставам, докато тъгата и съмнението не си отидат.
-          Аз нямам съмнения и не изпитвам тъга.
-          Странно. Взе ме за нея преди малко.

Тогава тишината го прегърна, сложи главата му на гърдите си и той започна с оправданията си…

Няма коментари:

Публикуване на коментар