Празен гардероб

Познати са ми болката, плачът,

тревогата, съмненията също...

Не ми ги причинявай този път.

Омръзна ми тъгата да прегръщам.

Душата ми е празен гардероб –

изпразни се от толкова умора...

Не искам повече да бъда роб

в желанията на случайни хора.

Върни ми радостта. Поне за ден.

Притискай ме в прегръдката си нежна.

Обичам те. В това съм откровен.

Към тебе любовта ми е прилежна.

Достатъчен е погледът зелен.

Усмивката. Ръката. Блага дума.

Достатъчно ще е да си до мен.

И устните ти тихо да целуна...