Компромисът за гърлото ме стиска.
Отново заповедно се държи.
Но аз те чувствам невъзможно близка.
Прощавам ти. Две думи ми кажи.
Прощавам всичко обичайно бързо.
Не опознах на мъката плача.
Любовно с теб завинаги съм свързан.
Не искам с нещо да те огорча.
Тъгата? Няма кой да ми я вземе.
Отвътре тъжен, радостен отвън...
Две думи ми кажи. Тъгата в мене
прощава ти наяве и на сън...
Няма коментари:
Публикуване на коментар