Молитвите ми свършиха по тебе.
Остана само восъкът след тях.
Това, че в любовта си съм обсебен,
дано е най-големият ми грях.
Дали ще ми простиш, е нещо лично.
Не бих те мразил, ако не простиш.
По-страшно е да ти е безразлично
и чувствата към мене да пестиш.
След толкова молби за малко нежност,
оставам твой – тъй както досега –
зависим от любовната небрежност
в сърцето ти, от теб, и от снега…
Няма коментари:
Публикуване на коментар