петък, 3 февруари 2012 г.

Спестени чувства


Молитвите ми свършиха по тебе.
Остана само восъкът след тях.
Това, че в любовта си съм обсебен,
дано е най-големият ми грях.

Дали ще ми простиш, е нещо лично.
Не бих те мразил, ако не простиш.
По-страшно е да ти е безразлично
и чувствата към мене да пестиш.

След толкова молби за малко нежност,
оставам твой – тъй както досега –
зависим от любовната небрежност
в сърцето ти, от теб, и от снега…

Няма коментари:

Публикуване на коментар