Аз знам, че истината уморява.
По – лесна е невинната лъжа.
Не искам със лъжи да заслужавам
целувките ти. Ще ми става жал.
Със времето ще ставам все по-тъжен –
ще е любов по време на тъга –
да те обичам ще се чувствам длъжен…
Не го прави. Кажи ми го сега.
Кажи, докато още не е късно.
Простил съм ти го вече. Говори.
И аз ще те обичам земетръсно,
лъжата щом в признание гори.
Не искам да обичам преднамерен.
За всяка твоя дума съм готов.
Лъжата аргумент е лековерен
и с времето ще спре да е любов…
Няма невинна лъжа, всяка тежи на съвестта. Истината от друга страна, казват, смъква товара.
ОтговорИзтриванеТолкова ми е познат този страх... който след време престава да бъде страх и се превръща в очакване, че тя наистина ще спре да бъде.
ОтговорИзтриване