Прости ми, че обичам! И прости,
че щом те няма, мен ме няма също…
Преминали сме с любовта на „ти”
отдавна. С нея сме си вкъщи.
Но тя ми стига. Нашият уют
не се нуждае от излишни вещи…
Зависим съм от тебе като луд,
така е още с първата ни среща.
Прости ми, та и аз да си простя,
ако случайно в страст те задушавам…
На теб ти е простено. В любовта
по подразбиране ще ти прощавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар