Личи по моите очи

Любов, побрана в чашата ми с вино,

наглед си малка в този стъклен свят,

но всъщност си голяма, щом те имам –

долавям мирис, топлина и цвят.

Изливаш се във мъжките ми вени.

Опиваш ожаднялата ми плът.

Навън е студ, но в мен не е студено –

така е с всяка глътка. Всеки път.

Такава те познавам от години.

В усмивката ми твоята личи.

Отива ти цветът на старо вино –

това личи по моите очи...