Беше припаднала пред прага на съня. Знаеше, че тази безтегловност е различна от онази по време на сънуване, съзерцание или вглъбеност. Безтегловност от любов. Рееше се на границата между реалността и иреалната възможност най-сетне да бъде щастлива. Всичко имаше алена окраска. В състояние на любовна безтегловност птиците също са червени. За първи път забелязваше птиците. Рееха с нея. Чуваше нежните им песни и тя най-после прие факта, че съществува.
Сега припадъкът беше симптом за влюбеност. С времето тези припадъци щяха да станат хронични, защото тя се чувстваше готова да обича и да бъде обичана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар