Присъща любов (14 feb.)

Не трае ден за мене любовта,

та днес да има специален празник.

Тя не познава тази суета

с подаръци и много думи празни.

Аз имам нужда да обичам теб –

дълбоко, всеотдайно, постоянно...

Навън е зима. Има много лед,

но любовта ни топли непрестанно.

Да пием вино, както всеки път,

когато се целуваме и любим...

Не мога мисълта да понеса,

че е възможно с теб да се изгубим.

Не трае ден за мене любовта.

За тебе също. Тя ни е присъща.

Сега е зима. Идва пролетта,

но любовта ще е една и съща.