Не проумяхме с тебе любовта.
Обичаме се прекалено много.
Изплъзва ни се като риба тя
в море от думи, ревност и тревога.
Целуваме се. Себе си делим
в легло, попило страстите ни нежни.
Навън един към друг и днес вървим –
лоялни сме към чувствата. Прилежни.
Не можем любовта да разберем.
С годините тя става по-голяма.
Не е възможно да я поберем...
Достатъчно е само, че сме двама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар