Красива си. И двамата го знаем.
Чувствителна си. Знаем и това.
Следобедно в неделята скучаем.
На вино сме. На вино и трева.
Доволни сме в съвместното си време.
Уютно е съвместното легло.
Целувам те. А ти целуваш мене.
Завинаги ли е? Да, би могло.
Тревата бързо ни опиянява.
Завърта ни и някак изведнъж
със теб сме там, където заслужават
да бъдат влюбени жена и мъж –
сред хаоса от бели хризантеми,
небесно синьо и копнеж червен,
където няма кой да те отнеме
или от тебе да отнеме мен…
Няма коментари:
Публикуване на коментар