вторник, 31 януари 2012 г.

Сама


            Сама. Пробуждането е като въведение в поредната приказка. Не знаеш коя героиня ще бъдеш днес. Не е важно колко си обичала вчера. Въпросът е ще можеш ли да обичаш сега. Сама. Над главата ти потрепват два слънчеви лъча, които нямат търпение да си играят с косата ти. Протягаш ръка към тях, а те бягат наоколо, смеят се. Две слънчеви зайчета. Имаш отношение към животните. Вероятно и в днешната приказка ще има някое. Сама. Измъкваш тялото си изпод пухкавата завивка. Земята докосва първо десния ти крак, после левия. Гравитацията няма да те остави на мира, но именно това те кара да се чувстваш жива. Сама. Оправяш тоалета си. Трябва задължително да имаш вид, защото вероятно в приказката ще се наложи да бъдеш красива. Вероятно ще е нужно да прегръщаш и целуваш. Вероятно именно днешната приказка просто ще ти напомня, че си била сама.

Няма коментари:

Публикуване на коментар